Heily's Fade - Out

2012-01-24T12:15:00.003+01:00

Do One Thing At A Time!

claustrophobia

accepted rules

2012-01-23T12:48:00.002+01:00

По яко е когато имаш история, в която с последните си пари купуваш плоча на Колтрейн. Отиваш на пърформанс на Francesco Tristano или концерт на The National. Купуваш много стара, но изключително цена книга.

По яко е когато имаш история, в която с последните си пари хващаш автобуса за да се видиш с Него.

Въображението нервно се надпреварва с трафика, нарушава всички възможни правила, пресича в най-дългото и изгубено в своята смотаност задръстване.
Изгубва се - Намира се. Той ме намира.

По яко е когато имаш история, в която с последните си пари купуваш билет за Единбург, Глазгоу, Амстердам, Берлин - anywhere.

История, в която случваш красивото. Но аз нямам такава история. Нямам никаква история, понеже с последните пари платих сметката за тока.

photo

IOGraph

2012-01-17T07:59:00.002+01:00

след 50 минути пред екрана (с кратки прекъсвания между кафе-обличане-закуска)

IOGraph е приложение, което превръща движенията на мишката в модерно изкуство.

Стартирате програмата и започвате да си вършите нещата, които обикновено имате да си вършите и след известно време се сещате да проверите каква абстракция е сътворила (неведомите пътища на) мишката.

Идеята е на дизаинера Anatoly Zenkov.

excerpted from Hitchcock by Francois Truffaut and Helen G. Scott

2011-12-15T10:32:00.005+01:00

Francois Truffaut: Are you in favour of the teaching of cinema in universities?

Alfred Hitchcock: Only on condition that they teach cinema since the era of Melies and that the students learn how to make silent films, because there is no better form of training. Talking pictures often served merely to introduce the theatre into the studios. The danger is that young people, and even adults, all too often believe that one can become a director without knowing how to sketch a decor, or how to edit.

Truffaut: In your opinion, should a film suggest painting, literature, or music?

Hitchcock: The main objective is to arouse the audience’s emotion and that emotion arises from the way in which the story unfolds, from the way in which sequences are juxtaposed. At times, I have the feeling I’m an orchestra conductor, a trumpet sound corresponding to a close shot and a distant shot suggesting an entire orchestra performing a muted accompaniment. At other times, by using colours and lights in front of beautiful landscapes, I feel I am a painter. On the other hand. I’m wary of literature: a good book does not necessarily make a good film.

daily inspiration #1

2011-12-08T08:15:00.004+01:00

никога, нищо нямаш за казване,
а клишетата се блъскат като
топка за скуош
правят рикошет
искат да излязат през очите ти
ако някой те докосне ще се счупиш

about digital culture and creativity

2011-11-19T10:41:00.000+01:00

"Press Pause Play" разглежда предимствата и недостатъците на дигиталната революция и провокира към (всякакъв вид) интересни въпроси.

doodles

2011-11-18T11:30:00.003+01:00

2011-11-10T09:31:00.001+01:00

От всички възможни ефекти, единствено нормалния ефект на телефонът ми никак не е нормален.

Синият екран светва за да напомни за себе си - пренебрегвам го.

В седем и нещо сутринта излизам за да купя кафе.

mondkopf - rising doom

2011-10-20T09:31:00.003+02:00

Когато слушам "Rising Doom" в главата ми се появява краят или началото на пиеса която никога няма да бъде поставена пред публика. Напрежение от електрони звуци оставят след себе си това, което през повечето време липсва. Усещане за неспокойство в очакване на нещо да се случи малко преди финалните думи. Клаустрофобия за която не ви се говори. Агресивен, мрачен, брилянтен това е "Rising Doom".

Mondkopf е името зад което се крие френският продуцент Paul Régimbeau.

2011-10-18T13:10:00.003+02:00

cap ou pas cap?

"You know… there were lots of things I game for that you never said.

Eating ants… insulting the unemployed...

… loving you like crazy."

the art of flight

2011-10-14T17:01:00.000+02:00

Днес сърцето ми препускаше като най-добрият freerider, ever от вълнение и удивление пред величието на Аляска - следващата желана дестинация след Нова Зеландия и разбира се хората-не-човеци. The art of flight за малко повече от час ще те отведе на място, където свободното падане е задължително. Място, където границите се размиват до едно неподправено, органично удоволствие. Там, където страхът от вероятността да се нараниш физически се превръща в една идея повече адреналин и по-малко страх.

А когато веднъж се почувстваш толкова сигурен на дъската, пренебрегвайки самодоволно гравитацията от точка А до точка Б , сноубординга се превръща в нещо повече от спорт. Сноуборда е мъдрост, свобода, отговорност и благодарност; Страстта, която винаги преоткриваш със смяната на сезоните.

timeless

2011-09-14T13:08:00.000+02:00

красив часовник, с който твоята или моята вселената може да бъде извън времето.

what is design exactly?

2011-09-14T08:34:00.000+02:00

What is design exactly? The word is so overused, it seems to mean everything and nothing. Design as style. Design as social. Design as policy. Design as politics. And the list goes on. But what exactly is it?

In Holland, we have two words for design. One is vormgeving; in German formgeben. And the other word is ontwerpen; in German entwurf. In the Anglo-Saxon language there’s only one word for design, which is design. That is something you should work out. Vormgeving is more to make things look nice. So for instance, packaging for a perfume or for chocolate in order to make things fashionable, obsolete and therefore bad for society because we don’t really need it. While ontwerpe means, and the Anglo-saxon word, but its stronger, means engineering. That means you as a person try to invent a new thing - which is intelligent, which is clever, and which will have a long-life. And that’s called stylistic durability. It means you can use it for a long time.

Interview with Gert Dumbar

changing lifestyle

2011-09-13T19:05:00.001+02:00

нищо не правя. размотавам се. ходя на работа. прибирам се. слушам музика. чета разни неща. гледам филми. мъчи ме гастрит. будя се през нощта. не се храня много заради проблеми със стомаха. понякога се виждам с приятели, излизаме. сънувам на английски. ходя на работа. прибирам се. слушам музика. гледам филми. от известно време не снимам. сещам се за теб всеки ден. пътувам до София. уча се да бъда щастлива. сама. през повечето време съм okay в собствената си компания. саможива съм. очевидно, нямам нищо интересно за казване.

а при вас как е?

illustration by Grance Dore

A life in science

2011-08-10T12:35:00.005+02:00

Понякога правя предположение и после се опитвам да го докажа. Много пъти, опитвайки се да защитя дадена теза, аз откривам контрапример и се налага да променя предположението си. Понякога това е нещо, над което са се мъчили други хора. Виждам колко много страници са изписани с мъгляви понятия, от които нищо не мога да разбера. Затова се опитвам да ги преведа, така че цялата тази информация да достигне канализирано до съзнанието ми. В много от случаите имам идея и започвам да я разработвам, докато някъде по пътя открия, че ми предстои още много работа.
Аз работя най-вече по интуиция, мислейки си, че дадена теория трябва да е вярна. После се опитвам да я докажа. Понякога разбирам колко много съм бъркал самият аз. Друг път откривам, че е грешна първоначалната идея, но това ме навежда на нови идеи. Намирам за изключително полезно да обсъждам идеите си с други хора. Дори да не допринесат с нищо, самият факт, че споделям и обяснявам мислите си на някого, ми помага да преосмисля нещата за себе си.

Stephen Hawking: A Life in Science

one day

2011-07-20T21:46:00.002+02:00

събуждаш се от миризмата на портокали и прясно кафе

целувам те по очите в най-важния ден за теб

стаята е пълна с бели балони, които вчера тайно купих докато ти поръчваше храна за вкъщи

питам те как се чувстваш на двайсет и нещо и разбирам отговора от начина, по който ме гледаш

казвам ти, че имаш чисти очи

после изброявам десет неща, които харесвам в теб - правя го всяка година на твоя ден

снимам те внимателно с усет към детайлите

смеем се

обличаме се

прегръщаш ме

сериозни сме

закусваме

слушаме музика

четеш на глас

целуваш ме по косата сякаш съм малко дете

колебаем се - къде да идем, какво ще правим

излизаме

нищо от това не се случва, там където не ме очаква никого.

« Versus 2.0 »

2011-07-06T09:59:00.000+02:00

Когато на една сцена се съберат талантливи хора като Carl Craig, Francesco Tristano и Moritz Von Oswald, тогава музиката е общуване съпроводено с визуални експлозии в реално време. Случва се обратна връзка, а най-силно я усещам тези дни предимно с Francesco Tristano - истинска, неподправена еуфория, която имам нужда да не свършва.

2011-06-27T10:20:00.001+02:00

в събота съчуствах на Oliver Twist, харесах Dodger (по-интересния персонаж), а в неделя Розмари Удхаус зачена (не без грях) от Сатаната.

Nobody tells us

2011-06-20T10:46:00.000+02:00

Nobody tells this to people who are beginners, I wish someone told me. All of us who do creative work, we get into it because we have good taste. But there is this gap. For the first couple years you make stuff, it’s just not that good. It’s trying to be good, it has potential, but it’s not. But your taste, the thing that got you into the game, is still killer. And your taste is why your work disappoints you. A lot of people never get past this phase, they quit. Most people I know who do interesting, creative work went through years of this. We know our work doesn’t have this special thing that we want it to have. We all go through this. And if you are just starting out or you are still in this phase, you gotta know its normal and the most important thing you can do is do a lot of work. Put yourself on a deadline so that every week you will finish one story. It is only by going through a volume of work that you will close that gap, and your work will be as good as your ambitions. And I took longer to figure out how to do this than anyone I’ve ever met. It’s gonna take awhile. It’s normal to take awhile. You’ve just gotta fight your way through.

somewhere to the east or north. does it matter where?

2011-06-09T17:20:00.000+02:00

Понякога се улавям как мисля за начина по който се срещаме с теб. Срещам те случайно в твоя град, питаш ме "как съм", а аз всеки път отговарям по различен начин, до момента в който неловкото мълчание между нас е в път повече, защото все още не съм сигурна дали ти искаш наистина да знаеш как съм и най-вече дали аз искам да знаеш.

Тогава искам да има версия в която ти си просто познат с когото не искам да разговарям и когато се виждаме случайно ти ме питаш "как съм", аз отговарям "добре", после казвам, че закъснявам за работа, среща или нещо такова.

Когато те срещам стъпвам по бели маргаритки.

Когато те срещам съм като Бунтовник без кауза.

В градът, в който винаги ще се изгубвам продължавам да търся места, които (не) принадлежат на никого.

photo: urban & cityscapes

what is design?

2011-06-03T09:41:00.001+02:00

History is often mistakenly presented as testament or truth. Today, we have unprecedented access to historical materials and a commensurate ability to archive the present ever more thoroughly. As such, a nuanced perspective acknowledges that history itself is never fixed; it is in continuous flux based on timing and viewpoint. In contemporary design work, it is not enough to simply cite the past. History must be actively and reflexively engaged in order to craft new meanings and synthesize existing knowledge with speculative possibilities.

There are too many shoddy, unconsidered things in the world already. Given the widespread distribution of today's digital production tools, it's remarkably simple to make nearly anything, especially things claiming to critique design through the rejection of formal rigor. Making things well, making them beautifully, making them with craft, making them with an excess of effort, demonstrates a respect for one's own labor and an expression of love for the world that dissolves perceived categories of work and pleasure.

A Manifesto for the Gwangju Design Biennale 2011

incidentally

2011-05-01T12:16:00.001+02:00

Напоследък си пускам Джон Колтрейн, който пък на свой ред ме подсеща за човека запознал ме с толкова много важни имена (най-вече в литературата) и без да иска ме научи да бъда по-търпелив читател. Егоистично съм доволна, че той не пише за залези и други сантиментални глупости, а за "Колтрейн, Майлс и двете кучета на етикета". Малко му завиждам за смелостта и увереността да изговаря себе си, защото от дълго време съм в (някакъв вид) изходна позиция относно писането и препрочитайки изминали емоционални катастрофи, единствено откривам ехото от предишното аз. Нещата, които ми се струваха важни, с днешна дата все още продължават да бъдат, подреждайки се от самосебе си и междувременно разглеждам "понятието за време, като начин за измерване на продължителността на събитията..."

picture in picture

2011-04-26T08:11:00.006+02:00

това е един вид снимка в снимка - моя версия на това което (не) ми прави впечатление. можеш ли да покажеш една напълно commercial advertising като нещо по абстрактно?

мисля следващия месец да пропусна, от известно време не ми е интересно, а това не е никак добре. освен ако имам или нямам нещо "супер важно за казване", до следващото неопределено включване.

Freakonomics

2011-04-23T19:51:00.004+02:00

от няколко дни се ровя за този филм, но без ~~никакви резултати за евентуален торент~~, (предполагам това е за добро, не знам). един от режисьорите на филма е Morgan Spurlock (Super Size Me).

мисля скоро да се пробвам и за книгата.

edit: намерих си филма има-няма 20 мин. след като пуснах поста.

Mount Kimbie

2011-04-23T18:32:00.000+02:00

нали знаете как има дни, в които подходящата музика ви намира (съвсем без да иска) в точното време post-dubstep-future-bass-whatever-е днешния саундтрак.

Inspiration of the day

2011-04-22T18:48:00.000+02:00

много любима нова картина от Лора. усещането от нейните рисунки преди, сега е съвсем ново и различно. исках да редактирам думите написани тогава, но по-добре да наблюдавам промяната - там, където романтиката спира и отдъхва.

2011-04-18T11:14:00.000+02:00

It means subtraction in order to get to a point, in order to make a point clear. Sometimes we just need to subtract and just focus on what’s essential, in our lives, what we’re trying to say, the statements we’re trying to make, and for me, less sometimes is more. To me minimalism is the strongest expression. Sometimes you can just say one word and it’s so powerful. We as people, we as mankind, we get lost in the clutter of what life is about, and for me it’s just an essential element that makes the world go round. To me, that’s what minimalism is about…. This is the only way to live. It’s not a trendy thing, this is just reality, we get so focused on superficial things that don’t even matter.

Robert Hood (when asked: How would you define the word ‘minimal’?)

break time

2011-04-16T11:59:00.001+02:00

Има дни, в които не знаеш какво ти се гледа или каква музика да си пуснеш, дни в които нищо от прочетеното не остава. В тези (непродуктивни) дни просто трябва да натиснеш копчето за самоизключване, навличаш любимите (протъркани от многото носене ) дънки, скачаш в най-яките кецове и излизаш навън без причина - просто така.

На въпросът от вчера, "а някакви драми около теб напоследък?" имаш няколко опции за отговор; оплакваш се колко ти е скучно и как нищо не се случва. Но на кого му пука!
Или съвсем непринудено, но с достоверна сериозност отговаряш; Boy dates girl, girl doesn't know what she wants, boy starts dating girl's best friend, girl ruins everything. :)

Никога не знаеш от къде ще дойде следващото вдъхновение. Радвай се на обикновените дни, защото все още си тук. И ако това не е причина, намери си твоя и спри да мрънкаш.

2011-04-12T09:44:00.001+02:00

I often must take pause and ask, Is this me, or is this an echo of you?

Four Tet @ Boiler Room #49

2011-04-04T10:38:00.000+02:00

от непреодолимото усещане за клаустрофобия - вече два дни, до момента, който компенсира с едни 45 минути събрани в страхотен подкаст.

2011-04-01T07:59:00.001+02:00

Talent is not when your friends tell you they love your work, but when people who don't like you have to admit it's good

talk up

2011-03-31T12:16:00.000+02:00

Анимационно-биографичния филм на Ари Фолман беше повод тази сутрин да изслушам и музиката. Композициите на Макс Рихтер на моменти са точно толкова силни, колкото би могъл да понесеш, но тежестта на филма се усеща с последните кадри.

I am not the overly romantic type

2011-03-25T11:15:00.001+01:00

но вярвам, че романтиката е в отношението, а не в даването на неща. случва се повече от три пъти в годината и не изисква усилия.

снимка: flickr

adults

2011-03-22T09:39:00.002+01:00

След няколко месеца на безуспешно търсене на работа приятелка заминава скоро за Англия за да работи като социален работник. Ще се грижи за възрастни хора и въпреки, че не съм запозната с подробности струва ми се, че това е добър начин да помагаш на някого, който забравя да си взема лекарствата.

Представям си как ще се грижи за симпатична баба, която говори очарователен British English. За закуска ще и приготвя кифлички със сладко от боровинки и английски чай, ще се разхождат бавно и дълго в дни когато не вали (в някой красив парк, където ще се запознае с мил дядо на име Хенри:) Докато се унася в следобедна дрямка винаги ще и чете откъси от любими книги, които и напомнят за времето когато още нищо не е било и всичко е било в очакване да се случи. Английската баба ще си има и английски мастиф. Да, определено ще си има куче!

Знам, че работата включва и не много приятни неща за вършене, знам че причините да замине не са това което аз си представям, също така знам, че да остарееш с някого е привилегия и наивно искам да вярвам, че никой не трябва да остарява сам. Всеки трябва да си има някого, било то и непознато момиче на което се плаща за да се грижи за теб.

2011-03-18T19:24:00.000+01:00

Clothes are such a small part of what makes a person beautiful, don’t you agree?

2011-03-17T19:46:00.003+01:00

първото нещо, което ми прави впечатление у един мъж са ръцете и почти веднага след това гласът. :)

вие какво забелязвате още при първо виждане?

music and images

2011-03-16T07:53:00.001+01:00

стълби, които никога не свършват, фантастичен drum and bass set за добър начален старт на деня, и мъгла - бяла мъгла през прозореца.

2011-03-11T16:05:00.001+01:00

FORENSICS - Dark Chapters Vol. 4 Mix

2011-03-09T21:37:00.002+01:00

Някак в движение се опитах да запечатам последния сняг за тази зима ако времето няма различни намерения, разбира се. Сякаш оставих много неизпълнени обещания (към себе си).

How come I only realize what I want when I don't have it anymore?

заглавие, което не мога да измисля!

2011-03-09T12:44:00.001+01:00

Сюрреализмът изтъква свое собствено, логично свързано противодействие срещу кухите фрази на нихилизма и безгрижното лекомислие на обществения оптимизъм. И ако целта на сюрреалистите е била да променят света - донякъде чрез социална революция, но най-вече чрез революция в съзнанието, каква е била целта на Луис Бунюел, създавайки "Андалуското куче"? Какъв е бил основния замисъл и наистина ли филмът е абсолютно нечетивен? (Крайност която оправдава не възможните опити за едно рационално обяснение).

Всъщност, защо сънувах накъсана прожекция на филма - на центъра пред операта и липсата на зрители, което обяснява наличието на този пост.

На кратко: идеята за филма започва с това, че Бунюел и Салвадор Дали (като съавтор на сценария) взаимно си разказват сънищата. Дали сънувал ръка пълна с мравки, Бунюел сънувал око разрязано с бръснач. Задават си въпроса: Защо да не направим филм от елементи от тези сънища? Сценария е построен като поредица от гегове.

И ако някой е запознат с филма и може да предложи (не интерпретация или анализ), а своя различна гледна точка/посока относно сценария... ще ми бъде интересно да прочета.

wind in your hair

2011-03-08T12:54:00.001+01:00

понеже това прекрасно момиче написа в скайп "благодаря ти, че ме снимаш хубава" и понеже днес е ветровито почти толкова, колкото в деня когато и обещах да си поговорим - защо няма абсолютно никаква причина да Не се чувства хубава. пост-картичка за нея и не само.

2011-03-01T09:29:00.000+01:00

филмът е любим почти толкова, колкото и книгата.

"Selective Memory Theatre" Uses Flickr to Mimic the Brain

2011-02-24T18:54:00.000+01:00

Digital installations that claim to mimic the ineffable processes of our minds usually do nothing of the sort, but Matthias Dörfelt’s "Selective Memory Theatre" is subtler than most. To him, the main difference between our memories and digital files is that our minds can actually forget things stored within them, whereas computers — outside of server crashes and file corruptions — never do. "Selective Memory Theatre" pulls images off of the image-sharing site Flickr, then uses two layers of data-processing to distort, remix, and display them in a way that metaphorically mimicks the way our own brains store and reconstruct memories.

Neuroscience tells us that memories, unlike digital data files, are re-built every time we recall them. Dörfelt’s art makes a lot of other conjectures about how the brain turns raw perceptions into coherent memories, and if you feel like fact-checking them, head over to Mindhacks.com and go nuts. But here’s how "Selective Memory Theatre" works. First, a programmed "perception layer" sucks in new images from Flickr and mixes them into a kind of raw noise in the "memory layer."

Then, the two layers communicate: as new images come into the perception layer, it uses the photo’s Flickr tags to associate it with other, similar images in the memory layer. Those images then get called back up and displayed at 30 frames per second, as do the connections themselves (visualized as glowing nodes in a network).

текст: by Fast Company's Co.Design

Phaeleh Guest Mix

2011-02-20T17:08:00.002+01:00

Подкаста, който е забъркал Matt Preston е като пътуване с неограничен брой посоки.
Това е като един вид приключение в което dubstep, drum and bass, breaks и (на моменти) приятни вокали си взаимодействат толкова добре, колкото трябва.

- аз съм в някаква красива обстановка.

2011-02-16T12:55:00.000+01:00

след няколко незадоволителни опита оказва се, че да рисуваш илюстрации не е толкова лесно колкото предполагах, но ентусиазма ми да се науча е изненадващо постоянен.

илюстрацията отново е на Garance Doré.

All I have to do is find the words

2011-02-15T16:19:00.002+01:00

Искам да се науча да изговарям себе си, отново.

uninspired:(

2011-02-11T15:14:00.001+01:00

making

2011-02-06T22:45:00.001+01:00

The act of making art is distinctly human. I believe that all art in some way is an attempt to document/consider our own existence. We are the only species that ‘create’ non-utilitarian aesthetic objects, experiences or events - my necessary (minimum requirements which is to say nothing about good art vs. bad) conditions for art: a human idea that has been given tangible or perceivable form so as to be shared with another human. For me the ‘sharing’ part is essential. I don’t believe art can exist without an audience - artistic activity, art making, aesthetic experience are all possible alone however I don’t believe that art is achieved until it is shared - art connects us)

останалата част от текста може да прочетете тук.

photo by deviantart

статично

2011-02-02T20:08:00.001+01:00

Напоследък се събраха много стари неща за гледане и почти никакво продуктивно* време. Но за сега се придържам към идеята, че няма стари филми - има филми, които си гледал и такива, които не си. Относно изображението, днес преувеличавахме ежедневието като в пиеса на Шекспир - нарочно, престорено, на моменти превзето, естетически издържано, но за съжаление, поради липса на така мечтаната от мен техника остане някъде между завесите и финалния монолог.

И на края цитат, който си припомних преди малко от Марсел Мартен за "главните качества на изображението".

"Изображението представлява основния материал на кинематографския език. То е първичната филмова материя и същевременно една изключително сложна действителност. Неговия произход се отличава с дълбока двойнственост, тъй като той е продукт на автоматичната дейност на един механичен апарат способен да възпроизвежда точно действителността, която му е представена, но тази дейност е ръководена естетически в точния смисъл, желан от режисьора. Така получения образ влиза в диалектична връзка с публиката, за която е предназначен, и психологичното му въздействие върху нея се определя от известен брой свойства, които трябва да се определят точно, ако искаме да си съставим една вярна представа за значението на филма в социалния живот."

message

2011-01-23T21:56:00.002+01:00

- виж, някой те е нарисувал!

illustration by Garance Doré

waking life

2011-01-18T13:46:00.000+01:00

"Колкото повече говорим за човека като продукт на обществото или резултат от различни въздействия като отделен фрагмент, който е недостатъчен, това, което правим е да създаваме цял нов свят от извинения. А когато Сартр говори за отговорност, той не говори за нещо абстрактно. Не говори за второто ни Аз или за понятието за душа за което биха спорили теолозите, а за нещо много конкретно. Аз и ти говорейки, взимайки решение, правейки неща и понасяйки последствия. ... Накратко, мисля, че посланието тук е, че никога не трябва просто да се отписваме и да виждаме себе си като продукт на различни влияния. Винаги е наше решение кой сме ние."

След не много приятното събуждане около три часа сутринта, филмът ми се стори доста интересен.

2011-01-17T09:14:00.000+01:00

When all that is left is a simple shadow, what will we want it to say? Will it contain the colors of our dreams, or the darkness of our fears?

After losing contact with Earth, Astronaut Lee Miller becomes stranded in orbit alone aboard the International Space Station. As time passes and life support systems dwindle, Lee battles to maintain his sanity - and simply stay alive. His world is a claustrophobic and lonely existence, until he makes a strange discovery aboard the ship. Driven by the powerful music of Angels & Airwaves, Love explores the fundamental human need for connection and the limitless power of hope A high-impact visual adventure, that resonates a common truth, that everyone has a story to tell and something even greater to leave behind.

free hugs

2011-01-15T23:27:00.003+01:00

Когато предимно не съм заета с някакви, уж привидно важни неща или не се занимавам със себе си, (най-вече със себе си) все още намирам време за красивите места в този град и не спирам да се впечатлявам от начина, по който хаосът може да бъде структуриран. Градът - като един организъм, който не спира да генерира всякакъв вид енергия, дори когато е пренаселено.

На хората им се случват неща. И наивно вярвам, че не всички хубави истории са нарочно, предизвикващи обстоятелства-случки.

Днес за няколко часа навън срещнахме толкова много прегръщащи се хора, сякаш бяхме попаднали в страната на прегръдките. И докато преброявах хората, които взаймодействаха помежду си, съвсем непринудено отбелязвам, че не са ме прегръщали има-няма вече два века. Приятелите с които съм веднага са готови да импровизират. Хрумва им идеята - как стоя на центъра и държа голям банер с надпис Free Hugs.

inspiration of the day

2011-01-08T09:40:00.001+01:00

We are too much in awe of those who succeed and far too dismissive of those who fail. And, most of all, we become much too passive. We overlook just how large a role we all play-and by “we” I mean society-in determining who makes it and who doesn’t.

Malcolm Gladwell - The outliers

photo by Christian Schmidt

straight lines and geometry

2011-01-06T21:55:00.002+01:00

Mинимализма във фотографият все така продължават да ме вълнува лично.
Една от причините е, че имам проблем с формите и цветовете. Този тип художествена фотография е предизвикателство, колкото и скучно или безлично да ти се струва. Идеята е да се концентрира главно върху един или два основни елемента, които – взаимодействайки си в един кадър да носят общо послание. Естествено, това е само една от концепциите върху, която можеш да работиш, инак в изкуството няма правила нито ограничения.

изброяване

2010-12-30T13:40:00.005+01:00

Дръм енд бейс, Стенли Кубрик, чай, минимализъм, видео и арт инсталации, вегетарианска храна, кецове, Стивън Хокинг, сок от моркови, книги, графичен дизайн, черно-бели фотографии, бели маргаритки, сняг, хаус партита, галерии, нови градове, малък задимен клуб с алтернативна музика, кучета, разходки, глагола експериментирам, значението на sophisticated, сноуборд, естествена импулсивност, led zeppelin, летене, бейлис, Трент Резнър, непукизмът на сестра ми, Андрей Тарковски, Кийт Ричардс; важните неща за които не писах, и други за които исках, но не успях да разкажа, нуждата от приятели, когато никога не са тук, желанието да ме познаваш... и още много други неща - важни и не чак толкова заради, които нямам причина да се оплаквам колко прецакана беше 2010г.

вече почти 4 месеца живея сама и се справям добре!

things are not what they seem

2010-12-17T10:04:00.001+01:00

това не е коледно желание, но имам нужда сегашните обстоятелства да не са толкова статични колкото са в момент. движенията от slow motion да превключат на fast motion (не, не става въпрос за скоростта на времето). въпреки това изображенията продължават да бъдат по-важни от историите.

все още вярвам, че има образи, които носят своя сърдечен ритъм - написах преди.

-хей, в двора на съседите има къщичка, в която живеят зайци!

garden

2010-12-14T20:43:00.004+01:00

градината на най-милата и добра хазяйка, която можеше да ми се случи.
следи от вчерашния сняг почти няма, освен по покривите,
но пък е ужасно студено и в 21 и нещо не липсват досадни задължения.

Phaeleh - произнася се "Fella"

2010-12-07T12:41:00.000+01:00

музика която изисква внимание.

life tends to play games with us

2010-12-05T10:18:00.002+01:00

Животът има тенденция да играе игри с нас. Не сериозно! Но да се отнасяш с пренебрежение към работата си, защото по право не работиш това което би искал те прави толкова повърхностен. Дали ще успееш да се адаптираш към средата, използвайки творческата си креативност или ще продължаваш да се оплакваш колко 'прецакан' си всъщност е изцяло твое лично решение.

inspiration of the day

2010-12-04T13:08:00.001+01:00

I see life in angles, in lines of perspective – the slow turn of a head, the blink of an eye, subtle glimpses of magic – other folk might pass by. Cameras help me translate, interpret and understand what I see. It’s a simple act that keeps me grinnin’. I never set out to become anything in particular, only to live creatively and push the scope of my experience for adventure and for passion…

Dark side of the lens:

almonds

2010-11-27T15:15:00.000+01:00

изпратиха ми протеини и истински чай от мента, и някакъв друг билков с лилави цветчета. редовния разговор с какво се храня след като не ям месо, а това за баба наистина е тревожен (за мен странен) въпрос. :)

evil clowns

2010-11-21T22:12:00.001+01:00

Днес съвсем умишлено ми беше напомнено за страха към клоуни, който не искам и не изпитвам абсолютно никаква нужда да преодолявам (достатъчно е да не са наоколо). Накратко; ноември също не минава без неоправдани терзания, разсеяност, притеснения, не разбиране към постоянната потребност да се самоопределяш, вегетарянец, който си поръчва риба, безсмислен разговор за "парадокса с бабата", дете което иска да си даде последните пари за филм, отлагане на планове - условни изречения за вероятни и малко вероятни обстоятелства, клаустрофобия, есенен минимализъм, малък задимен клуб с алтернативна музика и накрая като бонус най-очарователните еднояйчни същества, които оправят деня само с присъствие.

неделя може да бъде неспокойна толкова, колкото си иска.

днес

2010-11-16T22:27:00.000+01:00

намирам си повод да споделя позабравена любима музика.

design

2010-11-08T06:15:00.001+01:00

Gary Hustwit, the director of Helvetica and Objectified, is currently filming his third documentary about design, Urbanized. Very much looking forward to this.

"The third documentary in this trilogy is about the design of cities. Urbanized looks at the issues and strategies behind urban design, featuring some of the world’s foremost architects, planners, policymakers, builders, and thinkers. Over half the world’s population now lives in an urban area, and 75% will call a city home by 2050. But while some cities are experiencing explosive growth, others are shrinking. The challenges of balancing housing, mobility, public space, civic engagement, economic development, and environmental policy are fast becoming universal concerns. Yet much of the dialogue on these issues is disconnected from the public domain.

Who is allowed to shape our cities, and how do they do it? Unlike many other fields of design, cities aren’t created by any one specialist or expert. There are many contributors to urban change, including ordinary citizens who can have a great impact improving the cities in which they live. By exploring a diverse range of urban design projects around the world, Urbanized will frame a global discussion on the future of cities.

Urbanized is currently in production and will premiere in 2011."

2010-11-06T09:11:00.000+01:00

i’m having one of those nights where my mind is just racing from one thought to the other and it’s making me so anxious.

в този град

2010-11-02T09:46:00.001+01:00

Дълга отегчителна експозиция, излишна показност, момиче лишено от наивност и друго на моменти прекалено инфантилно за възрастта си. Начина, по който говориш, погледа, движенията ти издават някакво твое вътрешно състояние. С поведението си несъзнателно ми даваш информация повече отколкото би искала. Инстинктивно не те харесвам.

Аз, на любимото място в този град, оперирана от есенната романтика наоколо и изобщо от всякаква друга, усещам липсата така ясно изразена и съвършена в същността си. Когато си тръгвам, липсва ми естествената импулсивност и красивите жестове, които не изискват усилие.

тези дни

2010-10-28T08:52:00.000+02:00

гледане на the cove след неспокойни събуждания и невъзможно заспиване. преди това, в някакво по нормално време super size me и the september issue. припомних си и любим филм на Тарковски. събуждам се твърде рано, пускам си тихо fallen light (сякаш има определено време за събуждане)

documentary film

2010-10-18T10:38:00.000+02:00

Objectified е вторият документален филм от поредицата на Гари Хастуит. За Helvetica вече споменах. Скоро очаквам и Urbanized, който ще бъде фокусиран върху градския дизайн.

2010-10-11T12:22:00.000+02:00

To know and not to know, to be conscious of complete truthfulness while telling carefully constructed lies, to hold simultaneously two opinions which canceled out, knowing them to be contradictory and believing in both of them, to use logic against logic, to repudiate morality while laying claim to it… to forget any fact that has become inconvenient, and then, when it becomes necessary again, to draw it back from oblivion for just so long as it is needed, to deny the existence of objective reality and all the while to take account of the reality which one denies — all this is indispensably necessary… with the lie always one leap ahead of the truth.

Orwell, 1984

inspiration of the day

2010-10-05T16:36:00.003+02:00

Akos Major is a self proclaimed amateur photographer from Hungary. I’m no expert but the word ‘amateur’ seems a bit of an understatement. He takes some fucking beautiful photos. Check out more of his work here.

уточнения

2010-10-03T17:40:00.002+02:00

от известно време насам по-лесно ми е да пускам неща, които харесвам и такива, които са ми важни по някакъв начин в така любимия ми tumblr. днес ми е адски шизофренично и не знам защо, но реших да преместя предния пост в другия блог. в момента съм лишена от всякакво търпение и се дразня от липсата на възможност да довърша поне едно нещо до край. има дни, в които сякаш свиквам с идеята около мен да няма никой. не ми харесва. понякога е плашещо.

one way

2010-09-24T10:13:00.003+02:00

Музика, която изисква внимание, повторен опит за гледане на онзи филм и един интервал на несигурност, в който трябва да избираш "правилно". Все още вярвам, че има образи, които носят своя сърдечен ритам.
Видях стар сбръчкан циничен поглед и смях на дете, от който не се трогна. Закъснях за работа заради А. Гинсбърг, а един малък човек, който в момента се учи да говори се появи пред уеб камерата, гледа ме около седем секунди и неочаквано просто каза - hola и в мен нещо се пречупи. После се появи майка му с ужасния въпрос, на който обикновено нямам отговор и трябваше да симулирам, че видео връзката се разпада. :)

Всеки иска да съм някъде и всеки е недоволен, че не съм там, но никой не разбира защо не мога да бъда.

усмихвайте се и бъдете здрави!

Life is too short and the brain too beautiful a mechanism to waste on fuelling it with rubbish.

човече, много си обичам анонимността

2010-09-18T04:38:00.004+02:00

всъщност не съм сигурна кое повече ме привлича в Banksy - интересът към неговата анонимност или факта, че наистина е адски талантлив. филмът "Exit through the gift shop" отдавна го има в торентите и определено гледането си заслужава.
за втори път гледах филма за Стенли Кубрик "A life in pictures".
a на "Helvetica" заспах (за моя радост), което не означава, че филмът не е добър. напротив.

истината е, че не знаех какво да правя в пет сутринта. така, че ето филмите от тази седмица.

промени

2010-09-13T11:08:00.001+02:00

Септември започна с промени и почти съм убедена, че са за добро. Да живееш сам си има своите предимства, осъзнавайки колко зависима съм била от сестра ми. Понякога тишината е в наличност (в пъти повече от преди), но за сега нищо по драматично. Все още продължавам да сънувам непознати хора и не знам дали това трябва да ме притеснява, но определено никак не е забавно.

Случват се някакви преходни прозаични връзки с други хора и уж, без да искат приятелки ме забъркват в неловки ситуации. Нещо като да имаш отношения с по-лоша версия на Крис Браун, да си крещите на обществено място и после по никое време през нощта да ми се обадите. Просто цялата ситуация засяга въпросът за вътрешната самооценка.

Напоследък си мисля за момента, в който ще трябва да се боря с предразсъдъците. Въпреки, че напълно вярвам в доводите и правотата си, имам нужда да поговоря с някого запознат с темата на едно по професионално и обективно ниво. Как да поднесеш нещо на хората дали ти живот след като знаеш, че това ще ги нарани? И не е ли твърде егоистично да искаш нечии друг живот, да се случва според някакви общоприети възгледи, който обществото ти е налагало още от детството, защото така е редно?
Знам, че когато променяш правилата, защото не вярваш в тях, трябва да им дадеш малко време - време през което да бъдат шокирани, предадени, разтревожени без основания с надеждата някак си накрая да се научат, да живеят с твоя избор, не да го приемат, а да се примирят.

има причина да се връщам все по-рядко тук, но ако все още наминавате пуснете си Ellie Goulding любим трак от известно време.

the creative vs destructive man

2010-09-05T13:39:00.003+02:00

преди няколко дни интересен разговор с Инна завърши с въпроса за хората, които достигат до определено ниво на творчество или разработват много добра концепция и след това не успяват да продължат. за рамките, в които сами се вкарват, и за това колко е важно да не си поставяш ограничения когато става въпрос за изкуство. да бъдеш непостоянен към собственият си проект не винаги е признак на творческо безсилие. и тук идва, като че ли една по различна дефиниция за нещата, които те вдъхновяват и изобщо за вдъхновението извън и вътре в теб.

The CREATIVE man is alive from within and is inner directed. He does not require external stimuli to feel alive, and so his relationship to the world is healthy, deep and real. He has the best of both worlds. He has a strong sense of selfhood, and is autonomous and independent in the true sense. He is a rebel. He does not cling to things or to other people for fulfillment because he is not inherently empty. His relationships are not based on power dynamics. He is present within every moment, and is open to change and the future. He sees problems as challenges and has strong boundaries. He does not manipulate or deceive. He envies no one and takes charge of his own destiny. He knows that consciousness changes reality. His happiness and suffering are sacred to him. He does not censor himself of care what others do, say or think. Evil is, for him, the absence of autonomy and selfhood. He leads and does not follow. He is in contact with the true source of life which exists and flows from within his being. His life force is his own. He is mutable and is ever growing.

The DESTRUCTIVE man requires external stimuli to feel alive. He is emotionally dead and without the world of objects and other people his life is nothing. He is deeply addicted to stimuli which fills his psychic abyss. He cannot be still or alone. He is a shell addicted to fashion, conforming to be accepted. In his world image and appearance is everything. His experiences are banal and casual. He performs and mimics, but abuses trust, sexuality and beauty. What he cannot own or control he fears. He seeks a cause and master to avoid responsibility. If his desires are thwarted, he becomes agitated, depressed and aggressive. He is competitive and pathologically reliant on approval. He is expert at manipulation and is hypocritical and immoral. Other people, especially those with inherent power and creativity, are his prey. He feels a sense of greatness from their loss and failures. He is the enemy of true creativity, independence and selfhood. Nothing is sacred to him except his image, external success, possessions and his catalog of dominance.

M. Tsarion

leica history

2010-08-31T16:33:00.001+02:00

Have you ever wonder why something is called this way but not other way?

Leica is one of the most expensive camera brands in the world now and it has a pretty interesting history that’s worth to know. And I also think there are still many people don’t know how to pronounce it properly. Back to the year of 1914, a mechanic, named Oskar Barnack, working at Ernst Leitz, Germany’s second largest manufacturer of microscopes, developed a still camera using 35 mm motion picture film. Supposedly, it was to be used for test exposures on cinema sets. Barnack also took the camera on hikes and engaged in reportage photography. In 1924, the Leitz firm brought out the first practical 35 mm. camera, based on Barnack’s design. The name signified LEItz CAmera or Leica. The firm was Leitz and the photographic products were Leica. About twenty years, ago, the firm was reorganized and took the name of its most famous product.

So now we know why Leica is called Leica. But how do we pronounce it exactly? It’s a Germany brand so probably let’s hear how it’s pronounced in German.

So it sounds like .. “Like-a”

на кино по никое време

2010-08-25T13:12:00.004+02:00

Майка й се скара, тя се разсърди и заряза колата си насред центъра. Тръгна си доста демонстративно, но със стил.
Баща и син вървят по един и същи начин.
Чакам следващата прожекция. Все едно ми е какво ще гледам стига да не съм си вкъщи след най-дългата нощ.
Две момичета ме молят да ги снимам с iphone, питат ме дали знам как се прави.
Вие шегувате ли се?
Карам ги да ми позират, така все едно не позират. Споглеждат се, смеят се, гледат ме. Момичето с бялата рокля на жълти цветя ме пита дали съм аз. Идвала в работата с нейния приятел. Харесва и как говоря.
По средата на филма се сещам за Robert Plant и baby i'm gonna leave you, без това да има нещо общо с филма.

добри намерения

2010-08-23T21:39:00.001+02:00

Възнамерявам да нахълтам,
да съборя всяко колебание
и да премахна всеки епитет,
за да си гола
тук...

И не отричам, че не искам
нищо повече. Не искам.
Само да си гола,
само тук,
сами.

Известно време.

Останалото са влияния
от нечии поетики.

Иван Ланджев

не, това не е в любими.
любими са: Бонус трак, Converse, Развивайки Галилей.
в този ред, но в различни дни

dark arts collection

2010-08-16T09:32:00.000+02:00

още един страхотен модел към колекцията - много искам този тишърт.
може да разгледате и останалите модели тук.

design by Sougwen

там, където времето е спряло

2010-08-10T10:04:00.000+02:00

Движа се по повърхността с усещането, че съм проспала половината си живот... и сега, когато преместването в друг град е с няколко идеи по-близо от мен се иска да съм смела, а не съм. Намирам си оправдания за да остана тук още малко - да поживея сама, разчитайки единствено на себе си, защото няма нищо по неправилно от това да изживееш живота си в страх. Опитвам се да изляза от вцепенението на комфорта, докато все още имам време, но трябва някой да ми припомни причините за да замина. Какво щях да правя, всъщност?
Глупав, епичен саундтрак в главата ми, ми напомня колко важно е да си честен пред себе си. Днес сякаш околната среда реагира на всяко мое движение, а аз просто си седя, ей тук, без алтернативен план.
Не съм наоколо. Не съм никъде.

inspiration of the day

2010-08-03T13:49:00.000+02:00

An audiovisual installation in vimeo
by Olivier Ratsi, Joanie Lemercier, Thomas Vaquié

The canvas was an old scaffolding tower built in 1957, and used to load grain into massive ships, to export Canadian cereals all around the world.
In 1983 the 2 twin towers are abandoned, one is completely dismantled and the other is still standing there, as part of Montreal industrial heritage.

Обяснявах какво е "prison window in the background?" кратката версия - това е затворен прозорец във фонов режим. :) оплаквах се от безсъние. впечатлявах се от човешката небрежност и липсата на загриженост към децата. най-накрая си дочетох книгата за Стивън Хокинг, който е абсолютен не човек. разхождах алекс (белият самоед на една приятелка) скоро ще си имам куче, надявам се. гледах много видеоинсталации. един ден и аз ще правя/снимам такива неща. напоследък ми липсва музика.

It's a simple, realistic pose in a realistic place

2010-07-28T11:05:00.001+02:00

We're not perfect. We laugh too hard. We're way too loud and we make complete fools of ourselves. We're much too comfortable with each other, and a little too close for comfort. Our smiles are genuine, and we make our drinks too strong, but somehow we know that being together is what's going to make us last forever. It's the days we sit around and do nothing. It's the moments we laugh so hard we cry. It's the way we look at each other and know what's going through our heads. It's the stupid pictures and inside jokes. They're the reason we're inseparable.

me + fav clothes + car park + camera + tripod = this shot.

чувството на реализъм в абстрактни ситуации

2010-07-19T08:54:00.003+02:00

Не съм сигурна точно как да го обясня, но преживях "статично визуална апатия" към фотографиите на (приятел на една приятелка). Понякога в желанието да бъдем перфектни в работата си пропускаме една много важна част, а именно личното отношение. Не може да се занимаваш с изкуство и да не показваш/нямаш лично отношение към това което правиш. Още повече ако искаш изкуството ти да бъде видяно и оценено. Или пък можеш? Само ако си някой луд гений и до толкова да си отдаден и вглъбен в нещото, че да не ти пука дали ще бъдеш разбран.

Не знаех защо трябваше да харесвам технически съвършени картини лишени от история. Не разбирах по какъв начин "виждаш ли тази снимка изразява точно определено нещо", според кого? Сякаш липсваше комуникация между зрителя и твореца. Не разбирах кое ги прави значими в собствената си липса на не изразяване.

Естествено, не искам това да се приема като оценяване или критика към работата на някого. Просто вчера си мислех за чувството на реализъм в абстрактни ситуации. Или нещо такова - поглеждате тази снимка и си казвате; момчета вие сериозно ли? в зимно издържана фешън физия сред пустинята, найс! или пък, а бе какъв е тоя фотошоп? Oh well. Това наистина е много лош пример :)

Добрият творец кара зрителя да съпреживява, да изпитва емоции. Провокира го към критика - положителна или отрицателна. Но преди това да се случи трябва да се научите как да откривате себе си в това което правите. Няма значение в какво се изразява вашата лична абстракция, но когато изкуството ви е предназначено за широк кръг от хора, трябва да оставяте отвори за тълкуване. Когато зрителя вижда дадено изображение (било то статично или не) връзката зрител-творец да протича на няколко нива. Вашата концепция трябва да насочва зрителя, а не да му казва какво да мисли или чувства.

И не се измъквайте с оправданието, че нищо не ви вдъхновява. Започнете да говорите за нещата които ви се струват важни, бъдете честни със себе си, слушайте положителна музика, снимайте любими хора, разходете се по непознати улици и се опитайте да запишете звуците от новото място, буквално. Ще се изненадате колко много неща пропускате. Ideas don’t come when you’re behind your fancy 30 inch screen.

Bob and Harry

2010-07-18T10:22:00.000+02:00

I hope you have a great day tomorrow and the next day and for the rest of your life!

2010-07-11T05:07:00.001+02:00

Напоследък дните са като безкраен подкаст, в който всички елементи на сивото създават сложен процес от "дълбоките мрачни линии на дръм ен бейс и гериджа преплетени с мръсни халфстеп бийтове, плюс ривърб и дилей ефекти, присъщи за дъб музиката." Тази музика ме променя, моделирайки една финна конструкция извън мен, а тази с уникалния си стил упорито ме спасява. И докато се прибирам в десет вечерта от работа си мисля за това как в края на деня нашите действия, а не нашите принципи определят кои сме.

Няма значение в какво вярвате или не вярвате. Няма значение колко почтени са вашите убеждения и дали се смятате за добър човек, ако не се чувствате okay със себе си през времето когато оставате сами. Как се справяте с поражението когато срещнете човека, който сте могли да бъдете?

Прибирам се. Движенията ми следват своя хронологичен ред. За малко превключвам на автопилот, изпускам ключовете си, случва се редовно, обаждам се на сестра ми, преобличам се, пускам си музика и стоя на тъмно на терасата - пак за малко, докато реша какво да правя. Почти успявам да видя белите маргаритки в градината на хазяйката, дано да не забравя утре да ги снимам. Накъсан дълбок бас достига до мен с думите sorry about your bad day. I'm sure tomorrow will be a better one.

inspiration of the day

2010-07-07T10:27:00.002+02:00

Just think, you could be a big part of someone else's life and not know it.

b-complex - girl whit flower

just one trip. It is!

2010-07-06T14:00:00.002+02:00

Coffe, Girl and Camera.
Thats all I need.

or

Backpack, music, camera and travel.
Thats all I need.

inspiration of the day

2010-06-29T13:13:00.002+02:00

Sepalcure – Every Day of my Life from sougwen on Vimeo.

Sougwen в превод от китайски означава "искрено лице" - sincere person.

untitled

2010-06-26T10:01:00.008+02:00

Когато най-после успях да изтръгна от себе си наличието на някаква смелост, заявявайки на глас "животът си е мой и ще правя/уча това което ми харесва", дълго време след това не можех да се справя с критиката отправена като уж некритика, а за мое добро. Думи като "няма да се справиш сама" ме отдалечавах все повече от вас. Истината е, че няма универсален начин, който би ви помогнал да приемете по-лесно липсата на подкрепа. А критиката е такава, единствено по начина, по който вие я приемате. При мен никога не е била градивна. Предполагам, че колкото по рано се научите да отстоявате позициите си, толкова по-малко ще бъдете зависими от мнението и одобрението на околните.
Правете това което наистина за вас е важно. Правете го по най-добрия начин с много страст, защото животът си е ваш. Просто трябва да имате реална оценка за себе си. Нито по-малко, нито повече. Нещата се подреждат по един или друг начин в крайна сметка. Сблъсквайки се постоянно с неодобрението от страна на родители, приятели и случайно преминаващи, това по някакъв начин ме направи по-малко уверена в себе си и достатъчно самокритична (и представете си нямам нужда от вашата критика).
Ами това е. При мен е около десет сутринта, студено е, а написаното не претендира да представя някаква супер обективна гледна точка.

поздравявам ви с първата част на един много добър mix, надявам се да ви хареса.

the desire comes from what you most desire

2010-06-25T13:15:00.000+02:00

When you look really deeply into the motive for your actions in daily life, you will see that they are generally for the survival of the “I-concept”, the person. It is important to be aware of this. When you really feel in you the desire to be happy, totally follow this desire. Fundamentally, all desire leads to the one source of desire, the desire to be desireless, to be free from desire. But we must follow desire like we follow the shadow projected by a tree. It leads to the tree.

- Jean Klein, from Open to the Unknown: “The desire comes from what you most desire ”, a talk in Delphi, 1990

art - t-shirts

2010-06-25T11:06:00.000+02:00

Ето как би изглеждала една рисунка на Lora върху тениска: и това не е просто обикновен тишърт, това е един страхотен арт тишърт, който бих носила с удоволствие. За по-нагледно кликнете тук за да видите величествения образ на Чайковски изобразен върху още един по-реалистичен модел.

It's a long cycle, but it's worth it in the end

2010-06-17T10:23:00.001+02:00

Понякога толкова много искаме да останем в играта, вкопчвайки се отчаяно в собствените си очаквания - очаквания, които ни карат да повтаряме едно и също ниво отново и отново, а играта трябва да протича на много повече нива.

Отново обърквам правилата и осъзнавам, че искам да остана за по дълго. Случва се в някакъв момент, в който умишлено превеждам "breaking promises" - като *счупени обещания. Просто поредица от събития, които нарушават хронологичният ред. Има истории, които винаги ще липсват.

Може да ти отнеме известно време за да разбереш, че светът не се върти около теб, но когато го проумееш, правилата се измислят вече в реално време, играта оживява, а светлината е в непрекъснат диалог с околната среда и ти си част от нея, а от вътре ти става едно такова хубавооо.
Това е един дълъг цикъл, но си струва в крайна сметка.

tremendously good picture

2010-06-11T11:02:00.004+02:00

Знам, че всеки следващ пост представям като вид tutorials (за себе си), но напоследък сякаш за нищо не остава време, усещайки се като недовършена версия от представата - искам да имаме своето време. Случи се за първи път и не знам как да се справя с неприсъствието. Има все повече изображения с висока разделителна способност.

И така, фотографията е вдъхновена от този саундтрака. Martin Stranka е любим фотограф от както за първи път се сблъсках с неговата работа.
За съжаление почти нищо не мога да кажа за техническта част, затова ето нещо с което съм съгласна от художествена гледна точка.

The image made primarily of a soft background and a harsh/strong foreground follows this same principles both for subject and composition. The composition; though not straight forward, has a power which only geometry can give. The strong sharp line of the Horizon is perfectly balanced by the bold and vertical figure on the foreground. The bold colours of the figure give focus and defenition to the image while the soft blury elements on the background balance out this clear and distinct element leaving the viewer to wonder in a dream like situation. Also, the image is elegantly subdivided in a grid subtly following the rule of thirds.

The image composed of just four elements (a base, a flock of Birds, a Cloud and a figure) is in its simplicity picturing a concept which to the eyes of the viewer may appear stronger than the actual image, and this demonstrates the ability of the artist to go beyond technique, and to reach deep inside the viewer's mind and feelings.

third part (light like by Anna)

2010-06-06T11:55:00.005+02:00

light travels 300,000,000 meters per second so the brighter it is outside, you obviously will get more light leaks. and since i opened up my camera indoors, less light filtered in. so in this case, my light leak was very faint. on the other hand, whenever i open the back really quick during sunset where there is tons of light, my light leaks are real powerfully bright and you have to be careful not to ruin the film.

at the same time, the longer you open your camera, the more light will leak through. so, there is no guarantee your light leak will come out as planned since there are many variables that contribute to how the photos will come out.

пускам го заради последното изречение и не само...

but my advice: experiment for yourself. stop asking, and just try it. life is short.

не знам за вас, но лично на мен ми е интересно и полезно по някакъв начин и без това дните минават на stop-motion, а 'играта' офицално зацикли.

the other day

2010-06-06T11:47:00.001+02:00

I have always liked to say i am an amateur photographer and a professional dreamer.

just different images

2010-05-28T09:59:00.002+02:00

Празни рамки от картини летят над мен сякаш искат да оживеят, така както ти никога няма да откриеш себе си в тях. Понякога искам да има друг зрител за да разбере основния замисъл на това, че те има да повярва на думите, жестовете, да открие достоверността в действията ти, защото все още си красив.

Ако си представиш, че ти си основната сюжетна линия само в един кадър, който съдържа в себе си своето отрицание т.е. носиш в себе си недостатъчност, неуравновесеност естетична или драматична (и с това) предизвикваш следващия кадър, който трябва да го надмине...какво се случва ако не можеш да доразвиеш собствения си образ, ако не успееш да му придадеш по-голяма дълбочина, ако се окаже, че си изпразнен от съдържание. Не е достатъчно да си просто красив и камерата да те обича.

Днес откривам отрицанието в очите ти, но все още мога да видя кой всъщност си под повърхността. Не искам да оставам заради грешните причини, превръщайки се в източник на болка. Финалните надписи разказват за едно компромисно щастие в сегашно перфектно време. Перфектно според кого? Когато си патологично алергичен към човешки отношения единствено нараняваш себе си. А когато искаш да накараш зрителите да съпреживяват личната ти драма, тогава нараняваш някой имал мъдростта и търпението да разбере същността на твоя персонаж

критиката срещу творчеството

2010-05-21T13:26:00.005+02:00

Когато някой напълно непознат за теб ти зададе въпроса (цитирам) "копеле що си толкова бездарен?" каква точно реакция се очаква от твоя страна и защо теб въпросът не те интересува до толкова, че по никакъв начин не накърнява творческото ти нарцистично его? Къде е грешката, всъщност в теб или критикуващият? Отговорът на въпроса в случая беше саркастичен с препратки към личните изяви на питащият. Предполагам, че сарказмът може да се приеме като вид защитна реакция, но повярвайте, по скоро звучеше като "пич, не те познавам и изобщо не ми пука за твоето мнение".

Едно е да имаш мнение за работата на някого с правилните аргументи, защо и какво не ти харесва, съвсем друго е да критикуваш човекът зад това което показва. Това, че ти познаваш композициите на Max Richter не означава, че познаваш Max Richter като човек-личност.
Неотдавна в един разговор обяснявах, че днешните фотографи снимат изключително безидейини арт неща, които лично аз не разбирам и не усещам. Но това не означава, че тези хора занимаващи се с изкуство не са добри в това което правят и не заслужават да бъдат оценени. Напротив - заслужават. Това, че аз не разбирам тяхното изкуство си е мой проблем.

Разберете. Всеки творец живее в свой паралелен свят различен от света в който ти живееш, и всеки има правото да изразява себе си по начина, по който се чувства или вижда нещата, ако ще тези неща да са изразени по адски тъп начин. Всеки сам избира изразните средства с които да твори, нали? От друга страна ти в ролята на зрител имаш право на избор. Имаш право да си тръгнеш от галерията, от киносалона или някакъв друг performance. Но за мен по горния пример е погрешния и никому ненужен начин да се критикува. Когато ти нищо не разбиращият псевдо критик нападаш с лични изказвания човекът, а не творчеството му, проблема е в твоята матрица. (tell me where is the problema, actually?)

видеото показва много добри фотографски кадри (лично мнение).

cover - dubstep - two

2010-05-17T11:52:00.002+02:00

ужасно тихо е вече два дни и действията ми се маркират като грешка в програмата - преди, сега и след като редактирах списъка със собствените си желания. Филмът може и да се прожектира около вас, но при мен субтитрите са от "теория на времето" с преобладаващи бас линии и елементи на drum and bass.

kerogen - hope

we must believe art

2010-05-15T10:10:00.005+02:00

You see theatre and all art forms can be a revelation, in fact not can be but MUST ALWAYS BE. We must shake the foundations beneath an audiences feet, we must rattle their consciences, piss them off, challenge, inspire, enlighten and invigorate them. We must teach but never preach to them. We must show them alternative ways to live, encourage empathy, make them feel what it’s like to stand in another’s ill fitting shoes for a few hours. We must believe art has the power to transform and make it our responsibility to ensure that it does. We must respect our audiences with truth and remain firm in our commitment to it.

В реалния свят камерата представлява нашата гледна точка. Исках да разкажа една много лична история. Исках в края на тази история някой да повярва. Да каже - okay, това е страхотно, искам и на мен да ми се случи. Исках тази история да ви докосне, да ви вдъхнови. Но просто не можех. Отново бях в изходна позиция, където началният старт е усещане за несигурност, усещане за творческа уязвимост. Разбирате ли? Не успях да открия емоционалния център на това което исках да пресъздам.

Трябва ми нова дефиниция на 'експериментирам'.